Дечо Щърбанов, командир на Еърбъс А220: „Авиацията е в кръвта ми – да бъдеш пилот е отговорна мисия!“

Да пилотираш самолет е сложна професия, която за мнозина звучи като мечта – романтична, изпълнена с адреналин и далечни хоризонти. Но зад пилотската кабина стоят години обучение, хладнокръвие, отговорност и лични жертви. Капитан Дечо Щърбанов е пилот в гражданската авиация от 2018 г., а в последните 3 години работи в пилотския състав на националния авиопревозвач. През 2024 г. той е сред екипажите, прелетели през Атлантическия океан за доставката на най-новите самолети във флота – Еърбъс А220, в частност LZ-LIS. Пилот с общ нальот от 4500 часа, от които 1500 часа са на Еърбъс А220 и вече има 500 часа като командир на самолета. През юни 2025 г. кап. Щърбанов е избран за мениджър на въздушния флот на типа А220.

Как започна Вашето пътешествие в авиацията? Помните ли първия път, когато седнахте в пилотската кабина?

Спомените ми от първия полет са леко избледнели. На 28 май 2008 г. за първи път се качих в кабината на Cessna 152, като начало на обучението ми за пилот. Спомням си добре обаче първият ми самостоятелен полет на 8 септември, три месеца по-късно. Тогава на летище Лесново баща ми и дядо ми, и двамата дългогодишни кадри в авиацията, бяха дошли, за да гледат как за първи път пилотирам самостоятелно самолет. Тяхната, както и моята гордостот това малко постижение, което за момента ми се виждаше невероятно, ще помня винаги. Чувството и отговорността, че съм сам в кабината и мога да разчитам единствено на своите умения и знания са незабравими.

Какво Ви вдъхнови да изберете тази професия и какво Ви задържа в нея досега?

За мен авиацията, така да се каже, е в кръвта ми. И двамата ми дядовци са били военни пилоти, след това и командири и инструктори в гражданската авиация. Единият от тях - Дечо Щърбанов, на когото съм кръстен, е обучавал и голям брой от командирите, които обучиха след това и мен. Все още се срещат, вече бивши пилоти, които с шеговито настроение си спомнят как ги е изпитвал. Двамата ми дядовци, както и голямата любов на баща ми към авиацията, който заради здравословни причини не е имал възможността да лети, са моето голямо вдъхновение и причина да продължа техния път.

Как се поддържа концентрация и хладнокръвие на хиляди метри височина, особено в напрегнати ситуации? Сблъсквали ли сте се с трудни моменти на полет?

Тежестта на избора да бъдеш пилот изисква концентрация. А хладнокръвието идва с опита. Всеки млад пилот е много мотивиран, за сметка на високото ниво на хладнокръвие, а с течение на времето, придобиване на знания и летателни часове, изравнява двете. Трудностите в нашата професия са ежедневие. Въпреки изградената рутина и познаването на всеки един маршрут и летище, няма два еднакви полета. Винаги може да се случи да се смени пистата, за която първоначално имаме инструкции за кацане, да трябва да се мине през лоши метеорологични условия или дори някакъв отказ на система на самолета, но това за добре обучен пилот не са трудности, а по скоро особености. Нивото на подготовка на кадрите в „България Еър“ е на много високо ниво, и не случайно български пилоти има навсякъде по света, дори в най-престижните авиационни концерни.

Цялото интервю на кап. Щърбанов може да прочетете в сайта на списание InGlobo - „Авиацията е в кръвта ми – да бъдеш пилот е отговорна мисия!“